Животни: ...

Животни:
...: ЛАЛУГЕР ...

                                               
                                                                          ЛАЛУГЕР

         През лятото лалугерът копае полегат ход,дълъг около 1-2 м и с дълбочина 0,8-1 м. В края му прави разширение , където разполага гнездото си. Преди да изпадне в зимен сън,лалугерът преустройва жилището си. Над гнездовата камера изкопава вертикален ход, без да достига повърхността. С изкопаната пръст затваря полегатия тунел.Лалугерът рядко прави запаси от зимнина , но през лятото се храни усилено, за да натрупа подкожен мастен резерв за продължителния си зимен сън . Напролет, когато се събуди от зимен сън , лалугерът излиза на повърхността, като доизкопава вертикалния ход.
      Лалугерът обитава ливади , обработваеми площи , най - често до 500 метра надморска височина , в Стара планина , Витоша и Рила . Живее на големи колонии. Храни се предимно денем със сочни плодове, треви ,луковици, пъпки , житни семена , не се отказва и от насекоми, от яйца и малки на приземно гнездещи птици. Често стои с изправено тяло , приседнал на задните си крайници.При опасност издава специфичен звук , като изсвирване, за да призове членовете на колонията да се скрият в дупките си. Лалугерът изпада в зимен сън през септември и се събужда през март - април . Малките се раждат в края на април - началото на май. Те са 5 - 8 на брой, голи и слепи. Проглеждат на осмия ден , бозаят 3 седмици и стават самостоятелни след около два месеца.
                               "ЛАЛУГЕРЪТ Е СТРОГО ЗАЩИТЕН ВИД"

Балкански гекон

                                                                БАЛКАНСКИ  ГЕКОН

     Дължината му е около 8-9 см , гърбът е сив, с няколко напречни тъмни ивици, които се редуват с по светли петна . Корема е белезникаво, без петна. Главата е заоблена , с големи изпъкнали очи. Крайниците са дълги , с дълги гъвкави пръсти и остри нокти , които помагат на гекона  да  се катери. Опашката е къса , заоблена и покрита с остри люспи.
     В България в диво състояние балканският гекон се среща много рядко. Той живее почти изцяло редом с човека - обитава сухи и припечни стени на стопански построики. Геконите могат да се видят само по вертикални повърхности. Денем се крият под керемиди и в пукнатини .
     Геконът напуска убежището си вечер за да ловува до сутринта паяци, мухи , комари и други насекоми.Геконът е забележително животно с това , че издава тихи, писукащи звуци.
В началото на лятото женската снася най-често по две яйца с големина на грахови зърна. Малките гекончета се появяват в средата на август и са точно копие на родителите си.
    Хората в различните райони на България наричат гекона с други имена - къщетарче , керемидчийче, дюлгерче и др.